Вярвания за християнския празник Голяма Богородица

Успение на Пресвета Богородица, което църквата отбелязва на 15 август, е сред най-големите християнски празници, честван и от православни, и от католици. На този ден Божията майка на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си Исус Христос. Архангел Гавраил ѝ казва, че Бог е пожелал да я вземе в своето царство, за да царува вечно с него.

Според Библията нейното последно желание е да види Светите апостоли и като по чудо те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, а самият Христос слиза от небесата за душата на Дева Мария. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

Празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица (на 8 септември), когато се чества нейното рождение.

Днес в църквите се отслужва тържествена литургия, пекат се и се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярва се, че светицата покровителства житейските проблеми.

Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е с червен цвят, за да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица помага за зачеването, затова младите булки и невестите без деца носят дарове - кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.

На този ден правят родови срещи и курбани за живот, за здраве, за плодородна година, против болести.
)Традиционни ястия освен печената питка, украсена с орнаменти, са варено пиле, каша от пиле, варено жито, царевица и тиква и също така диня и грозде.

Днес е и именият ден на всички с красивите имена Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa. 15 август е и първият ден след летните пости преди празника Голяма Богородица, на който са разрешени венчавки и сватби.